Татуирай си лика на Ботев - и вече си патриот
С културолога професор Александър Кьосев беседва Александър Андреев.
Вие сте един от съоснователите на новото Гражданско придвижване за промени в културата, което многозначително започва на 24-ти май. Кому е належащо такова придвижване? Нали България въпреки всичко си има Министерство на културата?
Александър Кьосев: Според нас това министерство явно не си вържи работата. Проблемите в културата стават заболели, а болните проблеми в културата стават заболели проблеми на нацията, по тази причина и ние, хората, които разбираме от тези неща, взехме решение, че би трябвало да стартираме такова придвижване.
Кои тъкмо са болните проблеми на българската просвета?
Александър Кьосев: Те са най-различни. Като стартираме от това, че културата е недофинансирана, както от държавния бюджет, по този начин и заради неприятните условия за фондовете и частния бизнес, които биха финансирали културата. Отсъства и опцията гигантските доходи от хазарта да бъдат използвани в интерес на културата – най-малко отчасти, естествено, някакво малко отчисление. И стигнем чак до това, което на равнището на жълтия език звучи по този начин: „ Нацията опростява “. Преведено на един по-сложен език, то наподобява малко по-диференцирано: Днес образованието не цели сериозна културна подготвеност, то не основава обща картина на света, това последователно води до провинциализация и трансформира България в пустиня на усета.И ние бихме желали да се противопоставим точно против тази наклонност.
Но нали знаете, че незабавно ще Ви възразят: Хората на изкуството и културата отново плачат за пари и чукат на държавната врата. Ако обичат – дано основават такива артикули, които значително да ги устоят.
Александър Кьосев: Самият този дискурс към този момент е образец за това, за което става дума: методът на говорене, риториката от вида „ Някой отново плаче за пари “. Това свидетелства за дълбока вътрешна настъпателност, за неявяване на обикновена учтивост и дарба да схванеш непознатите проблеми. Този метод на изложение беше въведен в България при започване на прехода – и той е част от казуса. Част от общото намаляване на българското културно ниво. Ако не разберем, че това е част от казуса – нищо няма да разберем. С хората, които приказват по този метод, аз въобще няма да диспутирам. Ние самите пък не сме на „ държавна хранилка “ и не желаем нищо повече, с изключение на обективен % от бюджета за просвета, който е годен във всички европейски страни. Желаем данъчни облекчения, изключително за българската книга, желаем поддръжка на българските читателски практики, желаем да се съблюдава салдото сред висока просвета и всеобща просвета, който сега не се зачита. Искаме да покажем, че е налице една рискова замяна на българския национализъм. Тоест, това са все извънредно съществени проблеми, които не могат да бъдат подминати с някакви сходни лекомислени изречения.
Като казвате „ български национализъм “: в региона на културата непрестанно се появяват забавни сюжети с културно-историческото завещание, с замъци и монументи, с антични владетели. На пръв взор в културата въпреки всичко се случва нещо…
проф. Александър Кьосев
Александър Кьосев: Ще разделя този въпрос на две елементи. От една страна съществува всеобщ, много нападателен национализъм - в действителност прикрита ксенофобия. За тези, които познават историята на българския национализъм, е явно, че този настоящ национализъм е плосък, лишен от културна памет, не помни същински националните полезности, които в доста огромна степен са европейски и всемирен. Това е един по този начин да се каже плакатен национализъм, който работи с два признака и половина: основно с флага, с Левски и Ботев. И това е цялата работа. Ако човек си татуира на гърба лика на Ботев – към този момент е родолюбец. Това не е национализъм, това е национал-популизъм с ксенофобски цели. Истинският национализъм значи познаване на историята, културата и духовността на тази нация. Такова познаване през днешния ден липсва. Другото е обикновена спекулация: псевдо реституция на псевдо замъци, които към този момент станаха над 20, в случай че не се неистина. Това са едни доста съмнителни планове, направени с цел да се усвоят „ едни пари “. И въобще не са въображаеми надълбоко – нито исторически, нито финансово, нито туристически. Така че не стават даже за туристически обекти.
Накрая: какво съответно ще направи вашето Гражданско придвижване за промени в културата, по какво ще разберем, че има смисъл от него?
Александър Кьосев: Първо – сходни неща не стават бързо. Проблемите в културата не се вземат решение единствено с положително предпочитание и със размах. Тези процеси изискват дълги старания и централизация на експертен и креативен капацитет. Ето за какво ние ще стартираме с една поредност от срещи, на които ще създадем мониторинг на културните политики на това и на предходните държавни управления. Постепенно ще очертаем болните проблеми в културата и ще създадем визия и лична тактика за развиването на българската просвета.
Дано да имате триумф, на добър час и (в аванс) цветущ 24-ти май!
Александър Кьосев: Благодаря, цветущ празник и на всички читатели, фенове и слушатели на Дъждовни води!
Виж всички публикации от Александър Андреев-->
Вие сте един от съоснователите на новото Гражданско придвижване за промени в културата, което многозначително започва на 24-ти май. Кому е належащо такова придвижване? Нали България въпреки всичко си има Министерство на културата?
Александър Кьосев: Според нас това министерство явно не си вържи работата. Проблемите в културата стават заболели, а болните проблеми в културата стават заболели проблеми на нацията, по тази причина и ние, хората, които разбираме от тези неща, взехме решение, че би трябвало да стартираме такова придвижване.
Кои тъкмо са болните проблеми на българската просвета?
Александър Кьосев: Те са най-различни. Като стартираме от това, че културата е недофинансирана, както от държавния бюджет, по този начин и заради неприятните условия за фондовете и частния бизнес, които биха финансирали културата. Отсъства и опцията гигантските доходи от хазарта да бъдат използвани в интерес на културата – най-малко отчасти, естествено, някакво малко отчисление. И стигнем чак до това, което на равнището на жълтия език звучи по този начин: „ Нацията опростява “. Преведено на един по-сложен език, то наподобява малко по-диференцирано: Днес образованието не цели сериозна културна подготвеност, то не основава обща картина на света, това последователно води до провинциализация и трансформира България в пустиня на усета.И ние бихме желали да се противопоставим точно против тази наклонност.
Но нали знаете, че незабавно ще Ви възразят: Хората на изкуството и културата отново плачат за пари и чукат на държавната врата. Ако обичат – дано основават такива артикули, които значително да ги устоят.
Александър Кьосев: Самият този дискурс към този момент е образец за това, за което става дума: методът на говорене, риториката от вида „ Някой отново плаче за пари “. Това свидетелства за дълбока вътрешна настъпателност, за неявяване на обикновена учтивост и дарба да схванеш непознатите проблеми. Този метод на изложение беше въведен в България при започване на прехода – и той е част от казуса. Част от общото намаляване на българското културно ниво. Ако не разберем, че това е част от казуса – нищо няма да разберем. С хората, които приказват по този метод, аз въобще няма да диспутирам. Ние самите пък не сме на „ държавна хранилка “ и не желаем нищо повече, с изключение на обективен % от бюджета за просвета, който е годен във всички европейски страни. Желаем данъчни облекчения, изключително за българската книга, желаем поддръжка на българските читателски практики, желаем да се съблюдава салдото сред висока просвета и всеобща просвета, който сега не се зачита. Искаме да покажем, че е налице една рискова замяна на българския национализъм. Тоест, това са все извънредно съществени проблеми, които не могат да бъдат подминати с някакви сходни лекомислени изречения.
Като казвате „ български национализъм “: в региона на културата непрестанно се появяват забавни сюжети с културно-историческото завещание, с замъци и монументи, с антични владетели. На пръв взор в културата въпреки всичко се случва нещо…
проф. Александър Кьосев
Александър Кьосев: Ще разделя този въпрос на две елементи. От една страна съществува всеобщ, много нападателен национализъм - в действителност прикрита ксенофобия. За тези, които познават историята на българския национализъм, е явно, че този настоящ национализъм е плосък, лишен от културна памет, не помни същински националните полезности, които в доста огромна степен са европейски и всемирен. Това е един по този начин да се каже плакатен национализъм, който работи с два признака и половина: основно с флага, с Левски и Ботев. И това е цялата работа. Ако човек си татуира на гърба лика на Ботев – към този момент е родолюбец. Това не е национализъм, това е национал-популизъм с ксенофобски цели. Истинският национализъм значи познаване на историята, културата и духовността на тази нация. Такова познаване през днешния ден липсва. Другото е обикновена спекулация: псевдо реституция на псевдо замъци, които към този момент станаха над 20, в случай че не се неистина. Това са едни доста съмнителни планове, направени с цел да се усвоят „ едни пари “. И въобще не са въображаеми надълбоко – нито исторически, нито финансово, нито туристически. Така че не стават даже за туристически обекти.
Накрая: какво съответно ще направи вашето Гражданско придвижване за промени в културата, по какво ще разберем, че има смисъл от него?
Александър Кьосев: Първо – сходни неща не стават бързо. Проблемите в културата не се вземат решение единствено с положително предпочитание и със размах. Тези процеси изискват дълги старания и централизация на експертен и креативен капацитет. Ето за какво ние ще стартираме с една поредност от срещи, на които ще създадем мониторинг на културните политики на това и на предходните държавни управления. Постепенно ще очертаем болните проблеми в културата и ще създадем визия и лична тактика за развиването на българската просвета.
Дано да имате триумф, на добър час и (в аванс) цветущ 24-ти май!
Александър Кьосев: Благодаря, цветущ празник и на всички читатели, фенове и слушатели на Дъждовни води!
Виж всички публикации от Александър Андреев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ